През 1687-ма година един от многобройните документи на османския архив споменава името на село Аврен, като с това име днес има известни поне две населени места. Кърджалийското такова претърпява пълен крах по време на набезите на турските поробители, но впоследствие е изградено върху останките на древно селище. Съгласно клаузите и разпоредбите на Берлинския договор от 1878-ма това село все още остава под властта на империята. В края на столетието има не повече от 240 къщи, но за сметка на това започва упорита борба от страна на българската община срещу опитите да се наложи гръцко влияние. Първите по-сериозни опити за борба в тази насока датират от 1889-та година, когато част от селяните са предвождани от Георги Стоянов. Впоследствие се изграждат тайни комитети на ВМРО. Христо Караманджуков, виден български историк, определя действията на хората от региона като голяма смелост, защото селото заедно със съседното такова Дутли биват обградени плътно от войска на османците.
Борбите за освобождение на Аврен от османска власт продължават и в годините на двете балкански войни. Първо през 1912-та родната армия успява да изтласка неприятеля, но през следващите години отново селото преминава в ръцете на врага. Следва нов мрачен период от историята на страната – разорението на тракийските българи. Книга с такова заглавие е написана от учения авторитет Милетич, описваща принудителното преселване на живеещите в района на Тракия. По това време част от мюсюлманските жители на селото се включват в избиването на християните. Черничево е друго населено място, където авренци се включват в избиването на изповядващите християнската религия. Именно тук те извършват повече убийства в сравнение с родното си място, а това събитие е описано от друг историк и изследовател. Става дума за доктор Ламбо Колев, който характеризира отрядите от тези българи като еквивалент на башибозуците от османската империя. След края на Междусъюзническата война селото се намира в границите на България. От местните забележителности носещата името на светеца Николай Чудотворец е най-популярна, като тя е построена през 2008-ма година по инициатива на Боян Саръев. През 1870-та година има действащ друг православен храм, който се нарича Свети Илия. Освен това в местност край селото е изграден малък параклис.
От църквата се пази на съхранение в музея на Крумовград стара мраморна плочка, вградена на входа на храма. Има монумент в Аврен, посветен на избитите жени и деца от башибозуците. Те наброяват общо 42, а друг монумент с голямо значение е читалището Народни будители. То все още развива активна културна и просветна дейност, макар че отваря врати още през 1925-та година. При старата църква се намира и първото селско училище, а днес школото в селото е от типа основно и е с директор Анка Бодурова. Старата учебна сграда отваря врати още през 1896-та година. Традиционният селски събор се провежда без пропускане всяка годна в последната седмица на деветия месец септември. А сред родените тук известни личности внимание заслужава вече споменатият доктор Ламбо Колев. Неговият труд проследява развитието на населеното място до 80-те години на 20-ти век. Роден през 1919-та, Колев умира през 2016-та на заветната възраст от 97 години.
